Nov 26, 2008, 11:04 AM

Отчаяние

Poetry

951 0 2

                             ОТЧАЯНИЕ

   Ще откънти и тази болка
                                                    върху ствола на съдбата.
И може би отново
                                    с игриво вдъхновение
съчки ще събирам
                                      в студената гора,
за да притурям топлина
на зъзнещата в неведение
                                                      надежда.
И може би отново ще успея
                                                        огъня да разгоря.
Макар да се превърна
                                             пак във клада,
върху която сама да се изпепеля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

ее, това не е отчаяние, а внезапно откриване на смисъла на съществуването, по моему.

2008-11-26T16:55:10+02:00
despod (Гергана)

Много ми хареса! Поздрави!

2008-11-26T14:56:16+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0