26.11.2008 г., 11:04

Отчаяние

953 0 2
                             ОТЧАЯНИЕ

   Ще откънти и тази болка
                                                    върху ствола на съдбата.
 И може би отново
                                    с игриво вдъхновение
 съчки ще събирам
                                      в студената гора,
 за да притурям топлина
 на зъзнещата в неведение
                                                      надежда.
 И може би отново ще успея
                                                        огъня да разгоря.
 Макар да се превърна
                                             пак във клада,
 върху която сама да се изпепеля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ее, това не е отчаяние, а внезапно откриване на смисъла на съществуването, по моему.
  • Много ми хареса! Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...