26.11.2008 г., 11:04 ч.

Отчаяние 

  Поезия
5.0 / 1
715 0 2
                             ОТЧАЯНИЕ

   Ще откънти и тази болка
                                                    върху ствола на съдбата.
 И може би отново
                                    с игриво вдъхновение
 съчки ще събирам
                                      в студената гора,
 за да притурям топлина
 на зъзнещата в неведение
                                                      надежда.
 И може би отново ще успея
                                                        огъня да разгоря.
 Макар да се превърна
                                             пак във клада,
 върху която сама да се изпепеля.

© Дияна Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Очаквах те! И тази нощ копнях, и месеца изпратих да ти свети... Надявах се! За нежност си мечтах, но...
  • От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...
  • Той каза: – Ще се върна, Магдалено! Ще бъда светлина, ще бъда слово. И помня, че го гледах озарена, ...

Още произведения »