26.11.2008 г., 11:04

Отчаяние

950 0 2
                             ОТЧАЯНИЕ

   Ще откънти и тази болка
                                                    върху ствола на съдбата.
 И може би отново
                                    с игриво вдъхновение
 съчки ще събирам
                                      в студената гора,
 за да притурям топлина
 на зъзнещата в неведение
                                                      надежда.
 И може би отново ще успея
                                                        огъня да разгоря.
 Макар да се превърна
                                             пак във клада,
 върху която сама да се изпепеля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ее, това не е отчаяние, а внезапно откриване на смисъла на съществуването, по моему.
  • Много ми хареса! Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...