26 нояб. 2008 г., 11:04

Отчаяние

952 0 2
                             ОТЧАЯНИЕ

   Ще откънти и тази болка
                                                    върху ствола на съдбата.
 И може би отново
                                    с игриво вдъхновение
 съчки ще събирам
                                      в студената гора,
 за да притурям топлина
 на зъзнещата в неведение
                                                      надежда.
 И може би отново ще успея
                                                        огъня да разгоря.
 Макар да се превърна
                                             пак във клада,
 върху която сама да се изпепеля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ее, това не е отчаяние, а внезапно откриване на смисъла на съществуването, по моему.
  • Много ми хареса! Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...