26 нояб. 2008 г., 11:04

Отчаяние

949 0 2
                             ОТЧАЯНИЕ

   Ще откънти и тази болка
                                                    върху ствола на съдбата.
 И може би отново
                                    с игриво вдъхновение
 съчки ще събирам
                                      в студената гора,
 за да притурям топлина
 на зъзнещата в неведение
                                                      надежда.
 И може би отново ще успея
                                                        огъня да разгоря.
 Макар да се превърна
                                             пак във клада,
 върху която сама да се изпепеля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ее, това не е отчаяние, а внезапно откриване на смисъла на съществуването, по моему.
  • Много ми хареса! Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...