NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
31 jul 2019, 18:30

Отчаянието 

  Poesía
805 3 3

ОТЧАЯНИЕТО

 

Потънах в тъгата - яма бездънна -
прилеп, залепен на гола стена.
Тъмнината жадна ме погълна.
А, просто бях една отчаяна жена.

 

Причини много... в букет събрани -
упоиха ума ми до безмисловност.
Дори забравих кървящите рани.
Нямах оценка за време и годност.

 

Някои го наричат просто „Депресия“.
За мен то беше паралелен живот
на бавни обороти, сякаш процесия
съпровожда смъртника до гроб.

 

Виждах лъжливи и истински сълзи,
сякаш влизах дълбоко в душите им.
Различно говореха тъжните очи
от мислите, загрижени за тях самите.

 

Казах си – Време е да се замислиш
за себе си и твоите бъдещи дни,
не чакай от никого да разнищи
оплели душата ти черни мъгли!

 

Прегърни Вярата свята в себе си!
След нощта винаги идва деня.
Яхни първия лъч, обтегни стремето,
полети извън тъмнината на греха...!

 

31 07 2017

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??