Отчаянието
ОТЧАЯНИЕТО
Потънах в тъгата - яма бездънна -
прилеп, залепен на гола стена.
Тъмнината жадна ме погълна.
А, просто бях една отчаяна жена.
Причини много... в букет събрани -
упоиха ума ми до безмисловност.
Дори забравих кървящите рани.
Нямах оценка за време и годност.
Някои го наричат просто „Депресия“.
За мен то беше паралелен живот
на бавни обороти, сякаш процесия
съпровожда смъртника до гроб.
Виждах лъжливи и истински сълзи,
сякаш влизах дълбоко в душите им.
Различно говореха тъжните очи
от мислите, загрижени за тях самите.
Казах си – Време е да се замислиш
за себе си и твоите бъдещи дни,
не чакай от никого да разнищи
оплели душата ти черни мъгли!
Прегърни Вярата свята в себе си!
След нощта винаги идва деня.
Яхни първия лъч, обтегни стремето,
полети извън тъмнината на греха...!
31 07 2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
