malkata-usmivka (l.panterrra)
37 214
17 feb 2016, 22:52

Отчаяно море 

  Poesía » De amor
397 0 2

Отчаяно море

 

 

Заливат ме вълните тежки

В прилив на отчаяно море,

Прокаждат се негови болежки,

Поклащайки моите нозе.

 

Погледнах с усмивка премаляла,

И попитах моето море:

„Как съм, Азе, оцеляла

С тез‘ надрати колене?“

 

„Напразно, момиче, си вървяло

Към тоя клетник със любов.

Сърцето му е занемяло,

И играе си „На лов“.“

 

Млъкнах и мъртво аз заплаках

Зашлевена от истина една:

С грешен грешница останах

И оплетох се в лъжа.

 

„Не рони сълзи, дете!...–

Изстена гръмко моята вода. -

Не давай да те отведе

В непрогледната тъма...“

 

„Прости, море помрачено -

Още го копнея като миг.

Дори от сърцето спотаено

Гледа ме неговият лик....“

 

15.02.16г.

 

 

 

 

© l.panterrra Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??