Отчаяно море
Отчаяно море
Заливат ме вълните тежки
В прилив на отчаяно море,
Прокаждат се негови болежки,
Поклащайки моите нозе.
Погледнах с усмивка премаляла,
И попитах моето море:
„Как съм, Азе, оцеляла
С тез‘ надрати колене?“
„Напразно, момиче, си вървяло
Към тоя клетник със любов.
Сърцето му е занемяло,
И играе си „На лов“.“
Млъкнах и мъртво аз заплаках
Зашлевена от истина една:
С грешен грешница останах
И оплетох се в лъжа.
„Не рони сълзи, дете!...–
Изстена гръмко моята вода. -
Не давай да те отведе
В непрогледната тъма...“
„Прости, море помрачено -
Още го копнея като миг.
Дори от сърцето спотаено
Гледа ме неговият лик....“
15.02.16г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© l.panterrra Всички права запазени
Поздрави!
