Отчаяно море
Отчаяно море
Заливат ме вълните тежки
В прилив на отчаяно море,
Прокаждат се негови болежки,
Поклащайки моите нозе.
Погледнах с усмивка премаляла,
И попитах моето море:
„Как съм, Азе, оцеляла
С тез‘ надрати колене?“
„Напразно, момиче, си вървяло
Към тоя клетник със любов.
Сърцето му е занемяло,
И играе си „На лов“.“
Млъкнах и мъртво аз заплаках
Зашлевена от истина една:
С грешен грешница останах
И оплетох се в лъжа.
„Не рони сълзи, дете!...–
Изстена гръмко моята вода. -
Не давай да те отведе
В непрогледната тъма...“
„Прости, море помрачено -
Още го копнея като миг.
Дори от сърцето спотаено
Гледа ме неговият лик....“
15.02.16г.
© l.panterrra All rights reserved.
Поздрави!
