29 may 2014, 21:20

Отчуждени наречия

  Poesía
862 0 2

Отчуждени наречия

 

По-надолу от познатата сграда,

от стаята с повехтели пердета,

от прозореца южен с цикламата,

от вратата ожулена – бяга ми се...

 

По-нагоре от спомена зимен,

от снега, булеварда в лапавица,

от тълпа през декември, която отива

да очаква святото раждане.

 

По-далече от жълтия път без табела,

като меч разделил тъмнината,

от полето, набъбнало в зимната вечер,

да не знаят коя съм... Просто - скиталчица.

 

По-жестоко да изтрия цвета от гласа,

от очите – игривото. Малкия дявол.

По-нелепо да открия теб в непознат,

да обичам наужким – лошо играя.

 

С граматично усърдие трия стиха

от мечти и любовни куплети,

четири кръга – лета без слънца,

четири отчуждени наречия...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...