29 мая 2014 г., 21:20

Отчуждени наречия

859 0 2

Отчуждени наречия

 

По-надолу от познатата сграда,

от стаята с повехтели пердета,

от прозореца южен с цикламата,

от вратата ожулена – бяга ми се...

 

По-нагоре от спомена зимен,

от снега, булеварда в лапавица,

от тълпа през декември, която отива

да очаква святото раждане.

 

По-далече от жълтия път без табела,

като меч разделил тъмнината,

от полето, набъбнало в зимната вечер,

да не знаят коя съм... Просто - скиталчица.

 

По-жестоко да изтрия цвета от гласа,

от очите – игривото. Малкия дявол.

По-нелепо да открия теб в непознат,

да обичам наужким – лошо играя.

 

С граматично усърдие трия стиха

от мечти и любовни куплети,

четири кръга – лета без слънца,

четири отчуждени наречия...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...