Отчуждени наречия
По-надолу от познатата сграда,
от стаята с повехтели пердета,
от прозореца южен с цикламата,
от вратата ожулена – бяга ми се...
По-нагоре от спомена зимен,
от снега, булеварда в лапавица,
от тълпа през декември, която отива
да очаква святото раждане.
По-далече от жълтия път без табела,
като меч разделил тъмнината,
от полето, набъбнало в зимната вечер,
да не знаят коя съм... Просто - скиталчица.
По-жестоко да изтрия цвета от гласа,
от очите – игривото. Малкия дявол.
По-нелепо да открия теб в непознат,
да обичам наужким – лошо играя.
С граматично усърдие трия стиха
от мечти и любовни куплети,
четири кръга – лета без слънца,
четири отчуждени наречия...
© Златина Георгиева Всички права запазени