29.05.2014 г., 21:20

Отчуждени наречия

863 0 2

Отчуждени наречия

 

По-надолу от познатата сграда,

от стаята с повехтели пердета,

от прозореца южен с цикламата,

от вратата ожулена – бяга ми се...

 

По-нагоре от спомена зимен,

от снега, булеварда в лапавица,

от тълпа през декември, която отива

да очаква святото раждане.

 

По-далече от жълтия път без табела,

като меч разделил тъмнината,

от полето, набъбнало в зимната вечер,

да не знаят коя съм... Просто - скиталчица.

 

По-жестоко да изтрия цвета от гласа,

от очите – игривото. Малкия дявол.

По-нелепо да открия теб в непознат,

да обичам наужким – лошо играя.

 

С граматично усърдие трия стиха

от мечти и любовни куплети,

четири кръга – лета без слънца,

четири отчуждени наречия...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...