Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
9 ago 2013, 15:02

Отчуждение 

  Poesía
757 0 9

 

Ще припалят усмивки край мен

и току се усмихна и аз,

ще ме жегнат със въглен червен,

сякаш тикат в лицето ми фас.

 

А светът си е същият свят,

в който вчера замръкнах щастлив,

на възторзи и ласки богат,

със вълнения пълен и жив.

 

Ще помахам на светло дърво,

ала то ще ме срещне със гръб.

Обеднял със едно сетиво,

ще поема по есенен път.

 

А денят си е същият ден,

но предателски чужд – и боде.

Утаяват се пориви в мен.

И е мой този свят, и не е.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??