Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
9 авг. 2013 г., 15:02

Отчуждение 

  Поэзия
820 0 9

 

Ще припалят усмивки край мен

и току се усмихна и аз,

ще ме жегнат със въглен червен,

сякаш тикат в лицето ми фас.

 

А светът си е същият свят,

в който вчера замръкнах щастлив,

на възторзи и ласки богат,

със вълнения пълен и жив.

 

Ще помахам на светло дърво,

ала то ще ме срещне със гръб.

Обеднял със едно сетиво,

ще поема по есенен път.

 

А денят си е същият ден,

но предателски чужд – и боде.

Утаяват се пориви в мен.

И е мой този свят, и не е.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??