15 ene 2016, 13:03

Отчуждение

  Poesía » Otra
425 0 2

Откакто хляба вадя във чужбина,

във родния си град съм май излишен –

явявам се един път на година

промени в паметта си да запиша:

 

къде събарят, вдигат нова къща,

кой политик със трясък се издънил,

кой близък е със веселост все съща,

а кой под болести се е огънал.

 

По улиците непознати хора

със сила млада своя пръв шанс гонят.

От нас мнозина жаждат опит втори

или съдба най-сетне благосклонна.

 

Животът ни разбърка – тесте карти –

довчерашният жокер ас е властен,

а друг с кутсуза е подписал харта –

да е седмак прецакан най му пасва.

 

И в роля на страничен наблюдател

сравнявам – кой в какво на мен е сходен.

Във този град, где толкоз съм препатил,

ненужен съм. А друг не ми е роден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...