15 ene 2016, 13:03

Отчуждение

  Poesía » Otra
424 0 2

Откакто хляба вадя във чужбина,

във родния си град съм май излишен –

явявам се един път на година

промени в паметта си да запиша:

 

къде събарят, вдигат нова къща,

кой политик със трясък се издънил,

кой близък е със веселост все съща,

а кой под болести се е огънал.

 

По улиците непознати хора

със сила млада своя пръв шанс гонят.

От нас мнозина жаждат опит втори

или съдба най-сетне благосклонна.

 

Животът ни разбърка – тесте карти –

довчерашният жокер ас е властен,

а друг с кутсуза е подписал харта –

да е седмак прецакан най му пасва.

 

И в роля на страничен наблюдател

сравнявам – кой в какво на мен е сходен.

Във този град, где толкоз съм препатил,

ненужен съм. А друг не ми е роден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...