15.01.2016 г., 13:03 ч.

Отчуждение 

  Поезия » Друга
279 0 2

Откакто хляба вадя във чужбина,

във родния си град съм май излишен –

явявам се един път на година

промени в паметта си да запиша:

 

къде събарят, вдигат нова къща,

кой политик със трясък се издънил,

кой близък е със веселост все съща,

а кой под болести се е огънал.

 

По улиците непознати хора

със сила млада своя пръв шанс гонят.

От нас мнозина жаждат опит втори

или съдба най-сетне благосклонна.

 

Животът ни разбърка – тесте карти –

довчерашният жокер ас е властен,

а друг с кутсуза е подписал харта –

да е седмак прецакан най му пасва.

 

И в роля на страничен наблюдател

сравнявам – кой в какво на мен е сходен.

Във този град, где толкоз съм препатил,

ненужен съм. А друг не ми е роден.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??