22 ene 2006, 22:15

Отдаденост

  Poesía
1.6K 0 5


Отдаденост

 

Вървят те двама бавно по брега,

усещайки топлия пясък под босите крака.

 

Нежно склонила на рамото му тя глава

шепне толкова  интимно някакви слова !

 

Чаровно се усмихва той,

обсипвайки лицето й с целувките безброй!

 

На свой ред той нещо на нея доверява,

блаженство на мига лицето женско озарява!

 

Тъй явно радостта  и щастието бликат,

после двамата песничка любима започват да си тананикат!

 

Невероятно чувство любовта е,

влюбеният в облаците веч витае!

 

Докато самотникът, така е,

за нея тайно си мечтае!

 

Отваря туй чувство човешките души,

сигурност  на индивида може да внуши!

 

Истински мост създаде ли между двама,

не можеш ти порути го с никаква измама!

 

Но продължават те, вървят,

на тайното местенце двамата ще спрат!

 

Ще се наслаждават дълго на залеза те,

придаващ тайнството на Черното море.

 

Тази вечер е вълшебна,

слънцето зад хоризонта бавничко изчезна.

 

Пръсна то своите игриви  лъчисти цветове

по повърхността на необятното море.

 

Пурпурни, златисти, розови лъчи

се плъзнаха без свян по морските вълни.

 

Двамата гледаха в захлас

напълно усамотени в този час!

 

Потеглиха влюбените късно в ноща

следвани от красиво издигналата се луна!

 

Те бяха толкова предани един на друг,

Те бяха дългогодишни съпруга и съпруг!

 

Едно цяло наподобяваха те,

отдали се на другия с душа и сърце!

 

Такава прелест,магията природна

в  едно съзвездие със стихията любовна!

 

Картина необикновено вдъхновена,

гледка шеметна  и истински вълшебна!
29.07.03        гр.София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бобчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...