Jan 22, 2006, 10:15 PM

Отдаденост

  Poetry
1.6K 0 5


Отдаденост

 

Вървят те двама бавно по брега,

усещайки топлия пясък под босите крака.

 

Нежно склонила на рамото му тя глава

шепне толкова  интимно някакви слова !

 

Чаровно се усмихва той,

обсипвайки лицето й с целувките безброй!

 

На свой ред той нещо на нея доверява,

блаженство на мига лицето женско озарява!

 

Тъй явно радостта  и щастието бликат,

после двамата песничка любима започват да си тананикат!

 

Невероятно чувство любовта е,

влюбеният в облаците веч витае!

 

Докато самотникът, така е,

за нея тайно си мечтае!

 

Отваря туй чувство човешките души,

сигурност  на индивида може да внуши!

 

Истински мост създаде ли между двама,

не можеш ти порути го с никаква измама!

 

Но продължават те, вървят,

на тайното местенце двамата ще спрат!

 

Ще се наслаждават дълго на залеза те,

придаващ тайнството на Черното море.

 

Тази вечер е вълшебна,

слънцето зад хоризонта бавничко изчезна.

 

Пръсна то своите игриви  лъчисти цветове

по повърхността на необятното море.

 

Пурпурни, златисти, розови лъчи

се плъзнаха без свян по морските вълни.

 

Двамата гледаха в захлас

напълно усамотени в този час!

 

Потеглиха влюбените късно в ноща

следвани от красиво издигналата се луна!

 

Те бяха толкова предани един на друг,

Те бяха дългогодишни съпруга и съпруг!

 

Едно цяло наподобяваха те,

отдали се на другия с душа и сърце!

 

Такава прелест,магията природна

в  едно съзвездие със стихията любовна!

 

Картина необикновено вдъхновена,

гледка шеметна  и истински вълшебна!
29.07.03        гр.София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бобчо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...