22.01.2006 г., 22:15

Отдаденост

1.6K 0 5


Отдаденост

 

Вървят те двама бавно по брега,

усещайки топлия пясък под босите крака.

 

Нежно склонила на рамото му тя глава

шепне толкова  интимно някакви слова !

 

Чаровно се усмихва той,

обсипвайки лицето й с целувките безброй!

 

На свой ред той нещо на нея доверява,

блаженство на мига лицето женско озарява!

 

Тъй явно радостта  и щастието бликат,

после двамата песничка любима започват да си тананикат!

 

Невероятно чувство любовта е,

влюбеният в облаците веч витае!

 

Докато самотникът, така е,

за нея тайно си мечтае!

 

Отваря туй чувство човешките души,

сигурност  на индивида може да внуши!

 

Истински мост създаде ли между двама,

не можеш ти порути го с никаква измама!

 

Но продължават те, вървят,

на тайното местенце двамата ще спрат!

 

Ще се наслаждават дълго на залеза те,

придаващ тайнството на Черното море.

 

Тази вечер е вълшебна,

слънцето зад хоризонта бавничко изчезна.

 

Пръсна то своите игриви  лъчисти цветове

по повърхността на необятното море.

 

Пурпурни, златисти, розови лъчи

се плъзнаха без свян по морските вълни.

 

Двамата гледаха в захлас

напълно усамотени в този час!

 

Потеглиха влюбените късно в ноща

следвани от красиво издигналата се луна!

 

Те бяха толкова предани един на друг,

Те бяха дългогодишни съпруга и съпруг!

 

Едно цяло наподобяваха те,

отдали се на другия с душа и сърце!

 

Такава прелест,магията природна

в  едно съзвездие със стихията любовна!

 

Картина необикновено вдъхновена,

гледка шеметна  и истински вълшебна!
29.07.03        гр.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бобчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...