28 ene 2018, 22:04

Отдалечаване

  Poesía » Otra
1.2K 6 12

 

Скрий се, скрий се добре, чак през девет живота, в десетия!
Изстържи от сърцето си всеки къс спомен за мен!
Пий, изпий всички сълзи които изплаках, проклетнико!
И не смей да се връщаш дори и до смърт променен!

 

Хващай пътя далече, далече от тази любов!
Тя във твойто страхливо сърце няма как да вирее!
Ще ме срещне съдбата със някой до лудост готов
за ръка да ме хване (без страх!) и да тръгне до мене.

 

Остани си така, с всички гордости и предразсъдъци...
Някой ден ще те стяга до болка душата, проклетнико!
С мойто име ще кръстиш ти всичките свои любовници...
Но далеч ще съм аз!
Чак през девет живота, в десетия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво...но на мен не ми звучи тъжно, а някак ядно и заклинящо....Готино! Ама трябваше да не му пожелаваш любовници, а да го обречеш на вечна самота....
  • Изстрадан стих, Павлина!
  • Така се случва, когато любовта се приема за даденост, не се цени и обгрижва. Егото винаги я убива.
  • Явно кукерите са те вдъхновили за този страхотен стих! Браво ти и от мен!
  • Аплодисменти!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...