Отдалечаване
Ти беше най-доброто
скъпо шампанско,
което си позволих.
Омая ме.
Сетивата ми танцуваха блус.
Ежедневието се разклати.
Празнична ненаситност и глад
подлудяваха кръвта.
Заведе ме до края
на всички пътища,
прекрасни и грешни.
Превърнаха се за мен
в светини.
Любехме се
под открито небе.
Докосването описвах
с цветове и оттенъци.
Звуците са въпрос
на въображение.
Нежността, прекалено голяма
за един човек
трябваше да се споделя.
От една страна, исках
да почувствам близостта,
От друга се молех
бог да ме освободи
от това желание.
Рядко се отдръпвахме,
колкото да си поемем дъх.
Светът нямаше да допусне това.
Хвърли сърцата ни на север и юг,
Включи дишането ни
на режим очакване.
Между нас остана
счупеното крило на страстта.
Аз не можех да излетя.
Ти не можеше да ме хванеш.
© МИЛКА МАРКОВА Todos los derechos reservados