Jun 19, 2022, 8:19 PM

Отдалечаване

  Poetry » Love
1.2K 0 0

 

Отдалечаване

 

Ти беше най-доброто

скъпо шампанско,

което си  позволих.

Омая ме.

Сетивата ми танцуваха блус.

Ежедневието се разклати.

Празнична ненаситност и глад

подлудяваха кръвта.

Заведе ме до края

на всички пътища,

прекрасни и грешни.

Превърнаха се за мен

в светини.

Любехме се

под открито небе.

Докосването описвах

с цветове и оттенъци.

Звуците са въпрос

на въображение.

Нежността, прекалено голяма

за един човек

трябваше да се споделя.

От една страна, исках

да почувствам близостта,

От друга се молех

бог да ме освободи

от това желание.

Рядко се отдръпвахме,

колкото да си поемем дъх.

Светът нямаше да допусне това.

Хвърли сърцата ни на север и юг,

Включи дишането ни

на режим очакване.

Между нас остана

счупеното крило на страстта.

Аз не можех да излетя.

Ти не можеше да ме хванеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МИЛКА МАРКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...