Jun 19, 2022, 8:19 PM

Отдалечаване

  Poetry » Love
1.2K 0 0

 

Отдалечаване

 

Ти беше най-доброто

скъпо шампанско,

което си  позволих.

Омая ме.

Сетивата ми танцуваха блус.

Ежедневието се разклати.

Празнична ненаситност и глад

подлудяваха кръвта.

Заведе ме до края

на всички пътища,

прекрасни и грешни.

Превърнаха се за мен

в светини.

Любехме се

под открито небе.

Докосването описвах

с цветове и оттенъци.

Звуците са въпрос

на въображение.

Нежността, прекалено голяма

за един човек

трябваше да се споделя.

От една страна, исках

да почувствам близостта,

От друга се молех

бог да ме освободи

от това желание.

Рядко се отдръпвахме,

колкото да си поемем дъх.

Светът нямаше да допусне това.

Хвърли сърцата ни на север и юг,

Включи дишането ни

на режим очакване.

Между нас остана

счупеното крило на страстта.

Аз не можех да излетя.

Ти не можеше да ме хванеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МИЛКА МАРКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...