30 jun 2015, 11:22

Отдаване

  Poesía
608 0 0

Ласки с нежност в мрачна синева.

Ухание, потребност, поглед на сърна.

Отдаденост безмерна. Необятна тишина.

Изгубена невярност, споделена топлина.

Въздишки леки, доловими са едва,

рискунки крехки от ненаситните тела.

Голота, събласън, ритъм в нощта.

Танц богопомазан под звуци на страстта.

Дихание на устни мокри, оставащи следи.

Белези безброй, достойни за поклон,

длани влажни, пот, изкъпани коси,

екстаз от раздаване и последен стон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...