Jun 30, 2015, 11:22 AM

Отдаване

  Poetry
604 0 0

Ласки с нежност в мрачна синева.

Ухание, потребност, поглед на сърна.

Отдаденост безмерна. Необятна тишина.

Изгубена невярност, споделена топлина.

Въздишки леки, доловими са едва,

рискунки крехки от ненаситните тела.

Голота, събласън, ритъм в нощта.

Танц богопомазан под звуци на страстта.

Дихание на устни мокри, оставащи следи.

Белези безброй, достойни за поклон,

длани влажни, пот, изкъпани коси,

екстаз от раздаване и последен стон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...