Jun 30, 2015, 11:22 AM

Отдаване

  Poetry
607 0 0

Ласки с нежност в мрачна синева.

Ухание, потребност, поглед на сърна.

Отдаденост безмерна. Необятна тишина.

Изгубена невярност, споделена топлина.

Въздишки леки, доловими са едва,

рискунки крехки от ненаситните тела.

Голота, събласън, ритъм в нощта.

Танц богопомазан под звуци на страстта.

Дихание на устни мокри, оставащи следи.

Белези безброй, достойни за поклон,

длани влажни, пот, изкъпани коси,

екстаз от раздаване и последен стон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....