angel-ina (Ангелина Стойчева)
64 390
2 feb 2021, 8:23

Отдавна 

  Poesía
1002 2 7

 

 

Това бе толкова отдавна…

Бях млада  - още вярвах в чудеса.

Сега една невидима преграда

разделя мен от младостта.

 

Сега се вглеждам в стиховете си лирични

пълни и със болка, и със красота.

Колко са наивни и епични,

че чак ми става жал за младостта…

 

Къде е вятъра ? И птиците ? И полета?

Къде е режещата пареща любов?

Къде?

Заловиха вятъра във вятърните мелници..

да смели и последното зърно надежда,

че  птицата, макар с едно крило,

ще може пак в небето да се вглежда…

А любовта? 

Онази… Шекспировата къде ли е?

Къде остана тя? Не знам.

Не помня… някъде в килера е

в  прашните сандъци … там,

където пазим важните неща!

Там е …

Подава се от някой плик,

който все още чака да бъде изпратен.

Несподелената, единствената, неповторимата

Любов!

Това е просто звъна на сърцето…

А то тупти и днес,

и ще звъни, докогато душата не го отнесе там…

в необозримото!

 

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ивита, много ти благодаря за хубавия коментар и сърчицето! Много се радвам, че ме навести!
  • Любовта е това, заради което живеем...
    Но ако е само едно несподелено писмо, един неотворен плик, ако е само болка, остави ги на вятъра...На времето...
    Има толкова много любов след онази, която ни ранява...ДРУГАТА! Идва и ни учи да обичаме ...Споделено и Истински.☺
    Желая ти много любов, Ангелина!💗💕
  • Благодаря ви, Митко, Ина, Скити и Младене за прекрасните коментари!
  • Любовта до края на живога ни може да остане чиста и свята в нас. Единственото условие за оцеляването й е да не подписваме с Мефистофел договор образец - Фауст! Дълбоко ме замисли, Ангелина! Голяма тема си подхванала.
  • Не е отдавна... винаги е в нас...
  • Без инверсиите щеше да ми хареса повече като "стиховете си лирични". "Заловиха вятъра във вятърните мелници.." кой, може би годините, но те затова са вятърни мелниците... Всичко се повтаря. Не на един и същ човек и по един и същ начин, но се повтаря. Но си права - младостта ни създава неповторим свят.
  • Не толкова отдавна. Според мен. Поезията не идеализира действителността, тя показва красотата на живота.
Propuestas
: ??:??