Отдавна
Това бе толкова отдавна…
Бях млада - още вярвах в чудеса.
Сега една невидима преграда
разделя мен от младостта.
Сега се вглеждам в стиховете си лирични
пълни и със болка, и със красота.
Колко са наивни и епични,
че чак ми става жал за младостта…
Къде е вятъра ? И птиците ? И полета?
Къде е режещата пареща любов?
Къде?
Заловиха вятъра във вятърните мелници..
да смели и последното зърно надежда,
че птицата, макар с едно крило,
ще може пак в небето да се вглежда…
А любовта?
Онази… Шекспировата къде ли е?
Къде остана тя? Не знам.
Не помня… някъде в килера е
в прашните сандъци … там,
където пазим важните неща!
Там е …
Подава се от някой плик,
който все още чака да бъде изпратен.
Несподелената, единствената, неповторимата
Любов!
Това е просто звъна на сърцето…
А то тупти и днес,
и ще звъни, докогато душата не го отнесе там…
в необозримото!
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
