13 abr 2023, 7:29

Отдавна

415 0 2

      

         Отдавна

 

Отдавна затворих сърцето си,

то искаше само любов.

Прогоних от него мечтите си,

а търсех в красивото зов.

 

Отдавна, отдавна във времето

сънувах слънца и звезди.

Отдавна забравих за светлото,

донесло ми само беди.

 

Отдавна остана далечното,

отдавна остана и ти.

Вълшебното време отминало,

с дъждовните капки вали.

 

И пее дъждът във сърцето ми,

в душата ми още вали.

И властват във дните ми спомени

от чувства, любов и мечти.

                Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...