13 апр. 2023 г., 07:29

Отдавна

416 0 2

      

         Отдавна

 

Отдавна затворих сърцето си,

то искаше само любов.

Прогоних от него мечтите си,

а търсех в красивото зов.

 

Отдавна, отдавна във времето

сънувах слънца и звезди.

Отдавна забравих за светлото,

донесло ми само беди.

 

Отдавна остана далечното,

отдавна остана и ти.

Вълшебното време отминало,

с дъждовните капки вали.

 

И пее дъждът във сърцето ми,

в душата ми още вали.

И властват във дните ми спомени

от чувства, любов и мечти.

                Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...