13.04.2023 г., 7:29

Отдавна

412 0 2

      

         Отдавна

 

Отдавна затворих сърцето си,

то искаше само любов.

Прогоних от него мечтите си,

а търсех в красивото зов.

 

Отдавна, отдавна във времето

сънувах слънца и звезди.

Отдавна забравих за светлото,

донесло ми само беди.

 

Отдавна остана далечното,

отдавна остана и ти.

Вълшебното време отминало,

с дъждовните капки вали.

 

И пее дъждът във сърцето ми,

в душата ми още вали.

И властват във дните ми спомени

от чувства, любов и мечти.

                Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...