***
През мрака бягат самодиви,
със сплетени от вятъра коси...
Очите им... угаснали до сиви...
във тях отдавна не вали.
Нощта се спуска все безкръвно...
обесени са всичките звезди.
Прехапали сърцата... стръвно...
във тях отдавна не боли.
Мигът се стича твърде бавно...
ограбил бъдещите дни.
И нас плетат така безславно...
във тях отдавна сме сами.
© Арлина Todos los derechos reservados
като не се вясваш редовно
Хубав стих! Много!