***
През мрака бягат самодиви,
със сплетени от вятъра коси...
Очите им... угаснали до сиви...
във тях отдавна не вали.
Нощта се спуска все безкръвно...
обесени са всичките звезди.
Прехапали сърцата... стръвно...
във тях отдавна не боли.
Мигът се стича твърде бавно...
ограбил бъдещите дни.
И нас плетат така безславно...
във тях отдавна сме сами.
© Арлина Всички права запазени
като не се вясваш редовно
Хубав стих! Много!