Отдавна не мисля....

*****

Отдавна не мисля за нея…

Тя има си нежен съпруг.

Детенце. И работа- като фея.

Аз често съм ръбесто груб.

Всъщност съм тих и спокоен.

Приемам живота като дете.

Достоен или недостоен-

полагам усилия- да или не.

Това, което смятам за себе си,

съвсем не е тъкмо, каквото съм аз…

Сънувам близост, изящество, лебеди

и нещо говоря, но тихо, без глас.

О, съществува безкрайната приказка!

Добрите герои са много добри.

И лоши са лошите…Във въртележка

светът на живота приспивно бръмчи.

Когато всичко вече е сторено

ще се събудим като братя:

едно сърце, докрай разтворено

в божиите обятия.