15 окт. 2025 г., 16:53

Отдавна не мисля....

119 0 0

*****

 

Отдавна не мисля за нея…

Тя има си нежен съпруг.

Детенце. И работа- като фея.

Аз често съм ръбесто груб.

 

Всъщност съм тих и спокоен.

Приемам живота като дете.

Достоен или недостоен-

полагам усилия- да или не.

 

Това, което смятам за себе си,

съвсем не е тъкмо, каквото съм аз…

Сънувам близост, изящество, лебеди

и нещо говоря, но тихо, без глас.

 

О, съществува безкрайната приказка!

Добрите герои са много добри.

И лоши са лошите…Във въртележка

светът на живота приспивно бръмчи.

 

Когато всичко вече е сторено

ще се събудим като братя:

едно сърце, докрай разтворено

в божиите обятия.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...