15.10.2025 г., 16:53

Отдавна не мисля....

117 0 0

*****

 

Отдавна не мисля за нея…

Тя има си нежен съпруг.

Детенце. И работа- като фея.

Аз често съм ръбесто груб.

 

Всъщност съм тих и спокоен.

Приемам живота като дете.

Достоен или недостоен-

полагам усилия- да или не.

 

Това, което смятам за себе си,

съвсем не е тъкмо, каквото съм аз…

Сънувам близост, изящество, лебеди

и нещо говоря, но тихо, без глас.

 

О, съществува безкрайната приказка!

Добрите герои са много добри.

И лоши са лошите…Във въртележка

светът на живота приспивно бръмчи.

 

Когато всичко вече е сторено

ще се събудим като братя:

едно сърце, докрай разтворено

в божиите обятия.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...