23 feb 2009, 8:06

Отдавна се превърнах във безбожница...

1.5K 0 27

Отдавна се превърнах във безбожница...

 

Навярно се пропих. От разкаяния.

А всяка мисъл диша след изричане.

Понякога е празно. Неочаквана

е всяка дума, ронеща се в нищото.

 

А чашите се пълнят. Със умората.

Последната всеядна е. И девствена.

Стърчи крайпътно, криво-огледална.

И моят образ в нея се процежда...

 

Навярно съм пияна... Дай бутилката.

Ръката си ми дай. (Не искам пръстени.)

Отдавна се превърнах във безбожница.

Но се прегръщам с вярата. На кръста си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Ели!!!
    Думите са излишни!
  • Прекрасно е! Много ми въздейства и си го слагам в папката, от която си препрочитам любими неща от авторите тук!
  • Хареса ми!!!!!!
  • Силно е! Както всичко твое, което съм прочела досега. И е смислено - а това е, което отличава поезията от "стила Откровения". Продължавай да бъдеш себе си! (това включва и накъсания ти стих, който е далеч по-изразителен от "стандартните" четиристишия).
  • Съжалявам, Елмира, че си се почувствала засегната. Не исках да предизвикам такава ситуация, повярвай ми! Навярно не съм преценила начина. Извинявай! Харесвам твоите неща и ги чета с удоволствие. И приемам упрека, че не съм така откровена с други автори. Надявам се това да не ти е повлияло по начин, че да се отдръпнеш. Тук ти е мястото! Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...