23.02.2009 г., 8:06

Отдавна се превърнах във безбожница...

1.5K 0 27

Отдавна се превърнах във безбожница...

 

Навярно се пропих. От разкаяния.

А всяка мисъл диша след изричане.

Понякога е празно. Неочаквана

е всяка дума, ронеща се в нищото.

 

А чашите се пълнят. Със умората.

Последната всеядна е. И девствена.

Стърчи крайпътно, криво-огледална.

И моят образ в нея се процежда...

 

Навярно съм пияна... Дай бутилката.

Ръката си ми дай. (Не искам пръстени.)

Отдавна се превърнах във безбожница.

Но се прегръщам с вярата. На кръста си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Ели!!!
    Думите са излишни!
  • Прекрасно е! Много ми въздейства и си го слагам в папката, от която си препрочитам любими неща от авторите тук!
  • Хареса ми!!!!!!
  • Силно е! Както всичко твое, което съм прочела досега. И е смислено - а това е, което отличава поезията от "стила Откровения". Продължавай да бъдеш себе си! (това включва и накъсания ти стих, който е далеч по-изразителен от "стандартните" четиристишия).
  • Съжалявам, Елмира, че си се почувствала засегната. Не исках да предизвикам такава ситуация, повярвай ми! Навярно не съм преценила начина. Извинявай! Харесвам твоите неща и ги чета с удоволствие. И приемам упрека, че не съм така откровена с други автори. Надявам се това да не ти е повлияло по начин, че да се отдръпнеш. Тук ти е мястото! Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...