23.02.2009 г., 8:06 ч.
Отдавна се превърнах във безбожница...
Отдавна се превърнах във безбожница...
Навярно се пропих. От разкаяния.
А всяка мисъл диша след изричане.
Понякога е празно. Неочаквана
е всяка дума, ронеща се в нищото.
А чашите се пълнят. Със умората.
Последната всеядна е. И девствена.
Стърчи крайпътно, криво-огледална.
И моят образ в нея се процежда...
Навярно съм пияна... Дай бутилката.
Ръката си ми дай. (Не искам пръстени.)
Отдавна се превърнах във безбожница.
Но се прегръщам с вярата. На кръста си...
© Елмира Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно е! Много ми въздейства и си го слагам в папката, от която си препрочитам любими неща от авторите тук!
-
Хареса ми!!!!!!
-
Силно е! Както всичко твое, което съм прочела досега. И е смислено - а това е, което отличава поезията от "стила Откровения". Продължавай да бъдеш себе си! (това включва и накъсания ти стих, който е далеч по-изразителен от "стандартните" четиристишия).
-
Съжалявам, Елмира, че си се почувствала засегната. Не исках да предизвикам такава ситуация, повярвай ми! Навярно не съм преценила начина. Извинявай! Харесвам твоите неща и ги чета с удоволствие. И приемам упрека, че не съм така откровена с други автори. Надявам се това да не ти е повлияло по начин, че да се отдръпнеш. Тук ти е мястото! Поздрави!
-
написах го преди малко в друг коментар:
аве...МНООО ме кефите...понякога -
Тук стана истинска драма за съжаление, а нямаше нужда. Най-малко от мен е повлияно това стихотворене. Казах, че съм съгласна със Смешко, заради думите, които е изброил, от които и на мен ми се гади и, които аз самата съм гледала да използвам възможно най-рядко, макар че се е случвало. Също и за местата, които е отбелязал, съм съгласна. Иначе, като стихотворение, е много над нивото на 80% от стихотворенията.
Лошо ли е, че изказваме мнение?
п.п. Колкото до критиката... мисля, че стана така, че вече няма значение дали се критикува начинаещ автор или автор със "стаж". Има смисъл да се критикува автор, който разбира и който извлича от коментарите това, което може да му е в помощ (не са много тези). Това е. -
Аз намерих -своя- смисъл в думите ти, Ел...и знаеш ли, разбирам случването да си в центъра на житейския контраст...Поздрав!
-
"А всяка мисъл диша след изричане.
Понякога е празно. Неочаквана
е всяка дума, ронеща се в нищото."
!!!
-
Много ми хареса стиха ти, Елмира!
Без значение в какъв стил е, хареса ми!
Който може го може! Ти можеш!
-
... И съм съгласна с Мая!
Какво?
"Дружките" не се ли критикуват? А по-добре пишещите в този сайт...? Или винаги ще наблягаме на току-що проходилите?!?
Говоря принципно!
(Извини ме, Елмира) -
изречена (Мая Попова) 23-02-2009г. 19:28
... интересно защо с толкова хъс не се критикуват далеч по-слаби и безсмислени творения.
отговорът е във въпроса - безсмислени ... а този стих и автор не е такъв
и да, стана вълна ... един изкряка ... и всички след него...
в тоя ред на мисли - променям си коментара, не съм разбрал правилно - НЕ съм със Симо / това е единствената ми редакция/
лично аз не харесвам стилът "Откровения" ... и си го дефинирам по начина ... който по долу посочих...
и друго Елишка в този стих няма
П.П. а относно "белите" ти стихове колко пъти съм те питал що така шантаво си подреждаш стихотваренията след като може да са си в "стандартни " куплети ...
чета те ... знам ти нещата... усетих негативна нотка и към мен ... извини ме ако съм прекалил ... старая се да съм обективен ...
-
стихотворението си е добро и с примерите по-долу Елмира ясно го показа. интересно защо с толкова хъс не се критикуват далеч по-слаби и безсмислени творения.
белият стих не е само безразборно нареждане на думи, несвързани смислово... -
Heart_of_Fire (Елмира Митева), няма никакво значение как ще е подредено стихотворението, за да бъде "бяло". Това, което си дала за пример е абсурдно!
http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=2617.30 (тема - за лично образоване)
Лека вечер! -
Олеле... що сторих.
На мен ми допада този стил, макар да го срещам по-често отколкото би ми се искало...
не го мога, но аз никога не съм можел. има неща, които си харесвам - те не се харесват от другите, като правило.)
Коментарът ми ако да не беше голямо Браво, в никакъв случай не беше - разпни го!
Мнението ми е, че присъдата - Смеш, Елица, Вес, Руми - е незаслужено тежка!
С най-добри чувства
С.
И...Огнено сърце - продължавай да бъдеш себе си
-
Първо, благодаря за коментарите на всички. Предварително се извинявам, че ще си позволя тук да съм малко по-обширна, за да изкажа за пореден и последен път позицията си.
Жоро, това за „патентоването”... дори не знаеш колко си прав... и колко впоследствие сякаш си противоречиш. Останалото от коментара ти нямам намерение да го обсъждам.
Веси, на теб ще ти кажа (по-скоро покажа) нещо. Мисля, че ще ме разбереш:
Това е един стих, на който долкото си спомням, ти самата ми беше писала ласкав коментар. Странно, но от няколко дни коментарите ми намаляват. Та...
Ти ми беше последно убежище...
Ти ми беше
последно убежище –
върволица
от сбъднати грешки.
И посока,
и стрък безнадежност,
и поредното
вглеждане в себе си...
Ти не плачеше
нощем. Притискаше
свойта сляпа и зла
самота.
Уморен,
до разсъмване скиташе
през студения пулс
на града.
Аз се врекох. Последно.
На себе си.
В дъх на люляк
разтворих очи...
Стоплих с длани крилата
на гълъби.
Напоих ги
със цветни сълзи.
Ти ми беше
последно убежище.
Днес аз нямам посока
и глас.
Име нямам. И спомен.
И минало.
Днес ще бъда до теб.
Просто Аз...
Ти ми беше последно убежище...
Ти ми беше последно убежище –
върволица от сбъднати грешки.
И посока, и стрък безнадежност,
и поредното вглеждане в себе си...
Ти не плачеше нощем. Притискаше
свойта сляпа и зла самота.
Уморен, до разсъмване скиташе
през студения пулс на града.
Аз се врекох. Последно. На себе си.
В дъх на люляк разтворих очи...
Стоплих с длани крилата на гълъби.
Напоих ги със цветни сълзи.
Ти ми беше последно убежище.
Днес аз нямам посока и глас.
Име нямам. И спомен.И минало.
Днес ще бъда до теб.Просто Аз...
А също и тук:
Търся улица с изход... към себе си...
(И вървя по мостòве от нищо)
Разпилях се.
На празно пространство.
И вървя по мостòве
от нищо.
А таванът ми,
ситно заплакал,
пак надвисва над мен
заплашително...
По стъклата се плъзга
умората,
без да знае
посоки и време.
И погребвам звезди.
В листопадите
търся улица
с изход
към себе си.
Днес ме няма.
Две устни – от бяло
си чертаят
посоки от истини.
В неразумно завършена
цялост
пърха пламък
(отвътре изстинал).
Разпилях се.
На празно пространство.
И вървя по мостòве
от нищо.
Но таванът ми вече
не плаче,
а заспива
в самотна въздишка...
Търся улица с изход... към себе си...
(И вървя по мостòве от нищо)
Разпилях се.На празно пространство.
И вървя по мостòве от нищо.
А таванът ми, ситно заплакал,
пак надвисва над мен заплашително...
По стъклата се плъзга умората,
без да знае посоки и време.
И погребвам звезди. В листопадите
търся улица с изход към себе си.
Днес ме няма. Две устни – от бяло
си чертаят посоки от истини.
В неразумно завършена цялост
пърха пламък (отвътре изстинал).
Разпилях се.На празно пространство.
И вървя по мостòве от нищо.
Но таванът ми вече не плаче,
а заспива в самотна въздишка...
Мисля, че тук добре си личи, че „белият” ми стих, за който говориш, не е чак толкова бял...
Руми, на това, за което говориш, му се казва антитеза. При това тук е напълно съзнателна и целенасочена. А за Ели... Тя е наистина много талантлива. И я харесвам. Но честно казано, рядко я чета – не заради нещо друго, а за да няма несъзнателни „повлиявания” или както искате го наричайте. Истината е, че в този сайт на едно място са събрани доста автори със сходен стил. Но за разлика от коментарите под мои стихове, под техни не съм виждала намеци за повлияване. Това кой след кого се е регистрирал няма никакво значение.
Толкова от мен.
Още веднъж благодаря на всички ви. Особено на онези, които ще прочетат този коментар до края.
Беше ми приятно тук. Поне в повечето случаи... май.
Бъдете здрави! -
Как може човек едновременно да бъде безбожник и да се прегръща с вярата, на кръста си? Вярно е, че често поетите са много противоречиви хора, но относно вярата - или я има, или не. Иначе стихът определено въздейства със своите внушения. Но сякаш го е писала Елишка. Направо е нейният стил. Тя пише заразяващо и често и аз се улавям, че й подражавам, но... Ти знаеш. Харесвам поезията ти, остани вярна на себе си. Поздрави
-
Мисля,че се въртиш в един и същ омагьосан кръг от идеи...
И когато те чета все едно,че чета един и същ стих.
Пишеш добре бели стихове,а тук този стих имам чувството,че копира стила на други авторки
Нищо лично! Просто споделям мнението си! -
Харесах.Поздрави.
-
... малииии ... ушите ми пробиха покрива ...
така ли изглеждам отстрани... то за тва се спичат мацките около твоите години ... трябва да си направя извод...
П.П. извинявай за чата, Мър... какво да направя... аз кротко, тихо... -
Ам, ще си позволя да не се съглася със Смешко, колкото и да е известен,популярен и добър поет. Елмира просто пак показа себе си, а и не мисля, че е лошо, нека да е Мис Потенциал. Поне не е изтъркана Нека си гонят пеперудите поетесите, по-добре пеперуди, отколкото нещо друго. Всеки носи кръста си,идва момент, в който пишеш за него Определено ми хареса произведението ти, Елмира, носи чувствата ,които си изпитала, докато си го писала...Нали
-
Със Смешко съм. 100%
-
със Симо
когато дойдох в откровения сайтът беше залят от такива стихове
.. насечените фрази ... кръсответе вярата разпятия проклятия ... още ми се повръща когато чуя думата Голгота ... (независимо къде )
драснах и стихче по тоя повод
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=117683
никой не го е ... патентовал този начин на писане така че не е... кой знае какъв проблем ... всеки може да се пробва ...
а иначе имаш в текста места които трябва да звучат ... силно, тежко а за мен са точно обратното .. лековати и леко комични са
"Навярно се пропих...."
"Последната всеядна е. И девствена."- тук може и да мине метър ... - девствена - ненапита? ... а - всеядна - (едно е всъпоглъщаща , изяждаща всичко - друго е - всеядна - ядаща каквото и падне )
"Навярно съм пияна... Дай бутилката."- и това така ...
"Ръката си ми дай. (Не искам пръстени.)"- ето това е нещо наистина добро...
"Но се прегръщам с вярата."- това можеш и трябва да го кажеш по друг начин и с по малко ... срички
............
това е моето мнение
и друго ще ти кажа ... хубаво да се пробваш да опитваш да търсиш ...
но лично за мен ... абе - далеч от този начин на писане стой...
-
Много, много ми харесва!Страхотен стил имаш!
-
Не мога да те пропусна - Елмира Митева!
-
...и в стил... Откровения...
-
Великолепно!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Думите са излишни!