23.02.2009 г., 8:06

Отдавна се превърнах във безбожница...

1.5K 0 27

Отдавна се превърнах във безбожница...

 

Навярно се пропих. От разкаяния.

А всяка мисъл диша след изричане.

Понякога е празно. Неочаквана

е всяка дума, ронеща се в нищото.

 

А чашите се пълнят. Със умората.

Последната всеядна е. И девствена.

Стърчи крайпътно, криво-огледална.

И моят образ в нея се процежда...

 

Навярно съм пияна... Дай бутилката.

Ръката си ми дай. (Не искам пръстени.)

Отдавна се превърнах във безбожница.

Но се прегръщам с вярата. На кръста си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Ели!!!
    Думите са излишни!
  • Прекрасно е! Много ми въздейства и си го слагам в папката, от която си препрочитам любими неща от авторите тук!
  • Хареса ми!!!!!!
  • Силно е! Както всичко твое, което съм прочела досега. И е смислено - а това е, което отличава поезията от "стила Откровения". Продължавай да бъдеш себе си! (това включва и накъсания ти стих, който е далеч по-изразителен от "стандартните" четиристишия).
  • Съжалявам, Елмира, че си се почувствала засегната. Не исках да предизвикам такава ситуация, повярвай ми! Навярно не съм преценила начина. Извинявай! Харесвам твоите неща и ги чета с удоволствие. И приемам упрека, че не съм така откровена с други автори. Надявам се това да не ти е повлияло по начин, че да се отдръпнеш. Тук ти е мястото! Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...