7 jul 2011, 9:46

Отдавна съм отвикнала.

  Poesía
1.4K 0 11

Отдавна съм отвикнала да слагам
подпалки в огъня – надежда, че се връщаш.
Научих се подплашена да бягам
от погледа, когато го извръщаш.

Отдавна съм отвикнала да ме сънуват
очите на прогнилото страдание,
което е опитвало да ме купува
с присъдата на разни обещания.

Отдавна съм отвикнала на моя праг
такива като тебе да се спират.
Удавници на грешния ми бряг
не знаеш само колко са умирали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова е истинско, че сякаш е писано за мен! Браво, момиче!
    Поздрав!
  • Прекрасно е!
  • талант си, мило момиче...
    не спирай да пишеш...
    най-сърдечно..
  • Страхотно,много силно , и много точно , поздравления Иренче !
  • Благодаря ви!
    Tomad, общо взето идеята ми е, че неоправданите очаквания пораждат разочарование,страдание, т.е., че с очакванията си един вид съм си обещавала нещо да се случи, но съм ги нарекла страдание, защото това не е ставало. : )

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...