7.07.2011 г., 9:46

Отдавна съм отвикнала.

Поезия

1.4K 0 11

Отдавна съм отвикнала да слагам
подпалки в огъня – надежда, че се връщаш.
Научих се подплашена да бягам
от погледа, когато го извръщаш.

Отдавна съм отвикнала да ме сънуват
очите на прогнилото страдание,
което е опитвало да ме купува
с присъдата на разни обещания.

Отдавна съм отвикнала на моя праг
такива като тебе да се спират.
Удавници на грешния ми бряг
не знаеш само колко са умирали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sani-ti (Таня Иванова)

Толкова е истинско, че сякаш е писано за мен! Браво, момиче!
Поздрав!

2012-01-27T12:37:41+02:00
lility (Лилия)

Прекрасно е!

2011-09-10T19:21:29+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

талант си, мило момиче...
не спирай да пишеш...
най-сърдечно..

2011-08-22T12:08:29+03:00
spartak7 (Валери Николов)

Страхотно,много силно , и много точно , поздравления Иренче !

2011-08-04T06:59:06+03:00
kopele (Ирен Попова)

Благодаря ви!
Tomad, общо взето идеята ми е, че неоправданите очаквания пораждат разочарование,страдание, т.е., че с очакванията си един вид съм си обещавала нещо да се случи, но съм ги нарекла страдание, защото това не е ставало. : )

2011-07-09T01:53:55+03:00