Jul 7, 2011, 9:46 AM

Отдавна съм отвикнала.

  Poetry
1.4K 0 11

Отдавна съм отвикнала да слагам
подпалки в огъня – надежда, че се връщаш.
Научих се подплашена да бягам
от погледа, когато го извръщаш.

Отдавна съм отвикнала да ме сънуват
очите на прогнилото страдание,
което е опитвало да ме купува
с присъдата на разни обещания.

Отдавна съм отвикнала на моя праг
такива като тебе да се спират.
Удавници на грешния ми бряг
не знаеш само колко са умирали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова е истинско, че сякаш е писано за мен! Браво, момиче!
    Поздрав!
  • Прекрасно е!
  • талант си, мило момиче...
    не спирай да пишеш...
    най-сърдечно..
  • Страхотно,много силно , и много точно , поздравления Иренче !
  • Благодаря ви!
    Tomad, общо взето идеята ми е, че неоправданите очаквания пораждат разочарование,страдание, т.е., че с очакванията си един вид съм си обещавала нещо да се случи, но съм ги нарекла страдание, защото това не е ставало. : )

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...