Monny (Симона Гълъбова)
223 764
20 abr 2010, 20:01

Отдавна вече се сбогувах с твоето: "Дете!" 

  Poesía » De amor
584 0 6

До днес бях гостенка във твоята ковачница,
красива, малка снимка върху дървена дъска,
а утре сутрин ще съм крадена нещастница,
оплескана със поривите на... пръстта...

Не искам дъждовете да измиват раните,
дори и белези ще сътворя от твоя нож,
а после ще отнема черното на враните
и ще изпия твойта дълголепна мощ.


Аз цял живот била съм крадла на сонети,
защо си мислиш, че ще те подмина без ключе,
не искам да живея в приказни сюжети,
отдавна вече се сбогувах с твоето: "Дете!".


Играчките отляво, а усмивката - отзад,
ти сам ми даде право да раста,
сега животът ми е снимка от парад,
в която перманентно крива е оста...


В театъра отдавна съм неканен гост,
неискана, като в предишния живот,
присмивам се на глупостта на всеки "прост",
а всъщност моята съдба е чужд имот...


А продавачът чака плащане под наем,
едва ли не витрината краси компютърна игра...
На никой не му трябва теглене на заем,
защото моята цена е правото ми да умра!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стилно и много искрено написано!
    Поздравления!
  • Канибал- цялостен, триреден анализ на стихото... Какво признание... Мога само да замълча и да благодаря!
    Благодаря на всички други!
  • Невероятна дълбочина! Чак притеснителна истина. Мони, позволи си още малко детинщини, ако можеш. Имаш пред себе си цял живот да не бъдеш дете! Поздрав за стиха, отличен е, Голям!
  • Благодаря ти Идеми Дойде ми за това, че се погрижи този прекрасен стих да е достъпен и за хора като мен, на които кой знае защо им излизат зелени въпросителни.
    Симона, благодаря Ви! Сърдечни поздрави!!!
  • На никой не му трябва теглене на заем,
    защото моята цена е правото ми да умра!

    Това е естеството на живота все пак! Супер си,Monny,радвам се,че наминах!
  • за всички, които трябва да копират, за да изчетат текста:

    До днес бях гостенка във твоята ковачница,
    красива, малка снимка върху дървена дъска,
    а утре сутрин ще съм крадена нещастница,
    оплескана със поривите на... пръстта...

    Не искам дъждовете да измиват раните,
    дори и белези ще сътворя от твоя нож,
    а после ще отнема черното на враните
    и ще изпия твойта дълголепна мощ.

    Аз цял живот била съм крадла на сонети,
    защо си мислиш, че ще те подмина без ключе,
    не искам да живея в приказни сюжети,
    отдавна вече се сбогувах с твоето: "Дете!".

    Играчките отляво, а усмивката - отзад,
    ти сам ми даде право да раста,
    сега животът ми е снимка от парад,
    в която перманентно крива е оста...

    В театъра отдавна съм неканен гост,
    неискана, като в предишния живот,
    присмивам се на глупостта на всеки "прост",
    а всъщност моята съдба е чужд имот...

    А продавачът чака плащане под наем,
    едва ли не витрината краси компютърна игра...
    На никой не му трябва теглене на заем,
    защото моята цена е правото ми да умра!

    Коментар:
    невероятница си! браво! и зряло, и мъдро !!!
    поздравления!

    6!
Propuestas
: ??:??