Отдавна вече се сбогувах с твоето: "Дете!"
До днес бях гостенка във твоята ковачница,
красива, малка снимка върху дървена дъска,
а утре сутрин ще съм крадена нещастница,
оплескана със поривите на... пръстта...
Не искам дъждовете да измиват раните,
дори и белези ще сътворя от твоя нож,
а после ще отнема черното на враните
и ще изпия твойта дълголепна мощ.
Аз цял живот била съм крадла на сонети,
защо си мислиш, че ще те подмина без ключе,
не искам да живея в приказни сюжети,
отдавна вече се сбогувах с твоето: "Дете!".
Играчките отляво, а усмивката - отзад,
ти сам ми даде право да раста,
сега животът ми е снимка от парад,
в която перманентно крива е оста...
В театъра отдавна съм неканен гост,
неискана, като в предишния живот,
присмивам се на глупостта на всеки "прост",
а всъщност моята съдба е чужд имот...
А продавачът чака плащане под наем,
едва ли не витрината краси компютърна игра...
На никой не му трябва теглене на заем,
защото моята цена е правото ми да умра!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
