Отдавна те няма. По всичко личи.
Присъстваш единствено в старите спомени,
заседнал във образ през мойте очи...
Но не щях да повярвам. Отново!
Отдавна те няма. По всичко личи.
А аз едва сега те изтривам!
А ти ме изтри по-рано, нали -
преди всичко да стане мастило.
Отдавна те няма. По всичко личи!
Отдавна зная... И си припомнях до втръсване!
Но сърцето не знае. Затуй си мълчи,
че разбере ли, от яд ще се пръсне!