Отдавна ми омръзна да боля.
Мастилените сълзи ги изплаках.
От римите не цъфнаха цветя,
от песните ми птици не запяха...
Остана само кръстът да тежи,
че е човешко да не си човечен,
че прошката не святост е, а бич.
И в храмовете не предлагат вечност...
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados