9 ene 2010, 21:23

Отегчение 

  Poesía » Filosófica
930 0 1

Отегчено поглеждаш часовника.

Три часа мина отдавна.

Цигарен дим, мирис на вино

и музика убийствено бавна,

изпълват стаята тъмна,

доскоро от смях огласявана.

 

Няма място за празни илюзии.

Нежен грим върху грозни лица

очертаваше маски прекрасни,

но този грим е без стойност сега.

И никой не се впечатлява.

Отегчението е пропило в нас.

 

На Приказливеца му омръзнаха думите.

Слушателят от клишета оглуша.

На влюбените от любов  им дотегна.

Бутилките свършиха-  пияният заспа.

И никой не се впечатлява.

Три часа мина отдавна.

 

Щастливият уби Щастието!

А ние на свой ред Самотата.

Сърдит глас промърмори в тъмното:

„Да ви покажа ли къде е вратата?”

 

Отегчено допушваш цигарата.

Три часа мина отдавна.

© Мила Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Познавам добре това чувство, хубаво си го описала.
Propuestas
: ??:??