Отегчение
Отегчено поглеждаш часовника.
Три часа мина отдавна.
Цигарен дим, мирис на вино
и музика убийствено бавна,
изпълват стаята тъмна,
доскоро от смях огласявана.
Няма място за празни илюзии.
Нежен грим върху грозни лица
очертаваше маски прекрасни,
но този грим е без стойност сега.
И никой не се впечатлява.
Отегчението е пропило в нас.
На Приказливеца му омръзнаха думите.
Слушателят от клишета оглуша.
На влюбените от любов им дотегна.
Бутилките свършиха- пияният заспа.
И никой не се впечатлява.
Три часа мина отдавна.
Щастливият уби Щастието!
А ние на свой ред Самотата.
Сърдит глас промърмори в тъмното:
„Да ви покажа ли къде е вратата?”
Отегчено допушваш цигарата.
Три часа мина отдавна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Атанасова Всички права запазени
