„Отговорът с вятъра се носи.”
Боб Дилън
Звучи като присъда всеки стих.
Защо, творецо, гледаш изпод вежди.
Защо превръщаш листа бял в тепих
и тръшкаш там и вяра, и надежда.
Фантазията ражда ад след ад:
един живот, а толкоз много смърти,
кръжи злокобна мисъл – лешояд -
със яден грак простора рехав кърти.
Вън лятото кипи – горещ етюд,
откъснат лист от скицника на Бога, ...