magnum (Венцислав Янакиев)
63 2042
8 jul 2008, 22:13

отговор 

  Poesía » De amor
1047 0 8

В посоката на вятъра ли тичам,

че все до мен е твоята сълза?

И образа на плачещо момиче

ми спомня капка от дъжда.

 

Една идилия обратно

върти часовниковата стрелка,

намерила най-малко общо кратно,

е впила нокти в мига.

 

Понякога през огнени потоци

минавам като на шега.

Изгарят старите въпроси,

без отговор оставени в съня.

 

От сцената на спомените вземам

и сливам хилядите ти лица.

Мълчанието сега не е дилема,

мълчанието е пътя към дома.

            06.04.03

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ..........
  • Благодаря, Венци! Харесвам творбите ти!
  • Четох и мислих. От всичката хубост на тези стихове със сигурност за вечни времена ще ми остане това за общото кратно. Сигурно и за мълчанието, което е пътят към дома...В твоята поетична атмосфера е тихо и човек може да помисли и да почувства на спокойствие - за което ти благодаря!
  • Браво!
  • мълчанието и пътят към дома...и към тихото щастие...
    много хубаво пишеш, Венци...докосваш...
  • Хубаво е!
  • Привет!
    Хубав стих! Поздрави!
  • Пристигаш с чудесен стих!
    Добре дошъл, Венци!
Propuestas
: ??:??