В посоката на вятъра ли тичам,
че все до мен е твоята сълза?
И образа на плачещо момиче
ми спомня капка от дъжда.
Една идилия обратно
върти часовниковата стрелка,
намерила най-малко общо кратно,
е впила нокти в мига.
Понякога през огнени потоци
минавам като на шега.
Изгарят старите въпроси,
без отговор оставени в съня. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up