В посоката на вятъра ли тичам,
че все до мен е твоята сълза?
И образа на плачещо момиче
ми спомня капка от дъжда.
Една идилия обратно
върти часовниковата стрелка,
намерила най-малко общо кратно,
е впила нокти в мига.
Понякога през огнени потоци
минавам като на шега.
Изгарят старите въпроси,
без отговор оставени в съня.
От сцената на спомените вземам
и сливам хилядите ти лица.
Мълчанието сега не е дилема,
мълчанието е пътя към дома.
06.04.03
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
