8 июл. 2008 г., 22:13
отговор
В посоката на вятъра ли тичам,
че все до мен е твоята сълза?
И образа на плачещо момиче
ми спомня капка от дъжда.
Една идилия обратно
върти часовниковата стрелка,
намерила най-малко общо кратно,
е впила нокти в мига.
Понякога през огнени потоци
минавам като на шега.
Изгарят старите въпроси,
без отговор оставени в съня.
От сцената на спомените вземам
и сливам хилядите ти лица.
Мълчанието сега не е дилема,
мълчанието е пътя към дома.
06.04.03
© Венцислав Янакиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
..........
-
Благодаря, Венци! Харесвам творбите ти!
-
Четох и мислих. От всичката хубост на тези стихове със сигурност за вечни времена ще ми остане това за общото кратно. Сигурно и за мълчанието, което е пътят към дома...В твоята поетична атмосфера е тихо и човек може да помисли и да почувства на спокойствие - за което ти благодаря!
-
Браво!
-
мълчанието и пътят към дома...и към тихото щастие...
много хубаво пишеш, Венци...докосваш... -
Хубаво е!
-
Привет!
Хубав стих! Поздрави! -
Пристигаш с чудесен стих!
Добре дошъл, Венци!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
