Senni (Силвия)
162 1968
5 ago 2008, 11:52

Отхапана любов 

  Poesía » De amor
628 0 9

Поръсена... от воплите на други,

изгризана... от чуждите очи,

завихрена... от тъмни силуети,

погълната от мигове... мечти.

 

Надбягваща се с времето печално

и на кълбо се свивам... призори,

познавам те... съвсем потайно,

откривам те сред мрак и дълбини.

 

Така отречена от себе си те пуснах,

от звуците... създаде дом,

покръсти ме... за да не бъда чужда,

прие ме в себе си... като очакван стон.

 

И дните, замъглени от видения,

от образите ни изплитаха... любов,

поръсвахме телата с мигновения,

откривахме... незнайния си зов.

 

Във нощите, стопени като восък,

отрязвахме на времето властта,

събирахме душите във посока,

да изживеем... тленността чрез вечността.

 

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??