Отхапана любов
Поръсена... от воплите на други,
изгризана... от чуждите очи,
завихрена... от тъмни силуети,
погълната от мигове... мечти.
Надбягваща се с времето печално
и на кълбо се свивам... призори,
познавам те... съвсем потайно,
откривам те сред мрак и дълбини.
Така отречена от себе си те пуснах,
от звуците... създаде дом,
покръсти ме... за да не бъда чужда,
прие ме в себе си... като очакван стон.
И дните, замъглени от видения,
от образите ни изплитаха... любов,
поръсвахме телата с мигновения,
откривахме... незнайния си зов.
Във нощите, стопени като восък,
отрязвахме на времето властта,
събирахме душите във посока,
да изживеем... тленността чрез вечността.
© Силвия All rights reserved.
